Слънчевата светлина презарежда кристала с ултравиолетови лъчи, понякога наричани светлинна радиация. Общо взето, когато кристалът идва от недрата на Земята, той е зареден с Ин-енергия, т.е. с женския принцип. При образуването си кристалът „поема“ подхранващи го вещества от почвата – газове, вода, различни минерали и други „хранителни вещества“. Когато е изкаран от Земята, той е бил отстранен и от Ин-енергиите и сега трябва да получи и Ян-енергията като източник на енергийно обновление. Така че, ултравиолетови лъчи на слънцето, целият спектър на светлината, възстановяват обеднелите енергийни източници на кристалите. Необходимото за този процес време, зависи от способността на кристала да поглъща светлината (кристалната му енергийна структура е пряко свързана с това), също така зависи и до какво ниво е изчерпана енергията му и в крайна сметка, от волята на лицето, което е приело да работи с този кристал. Обикновено, излагането на слънце за 4 часа, веднъж седмично е достатъчно, за да поддържа малък кристал в добро енергиино състояние, т.е енергизиран и възбуден. Въпреки това, някои кристали изискват много по-дълго време, за да се заредят. Можете да експериментирате с кристала, като го поставите на слънце за 1 седмица и след това го подържите в ръката си. Тогава, може би, ще усетите освобождаването на енергията от кристала! Можете да използвате и махало, за да проверите дали е напълно зареден, а също и да разберете процентът на зареждането му. Внимавайте – не всички кристали обичат излагането на слънчева светлина. Такива са сапфир, аметист, опал, тюркоаз, кехлибар, кунцит и пр. За такива кристали се прилагат други методи на енергизиране и зареждане. Например такива кристали можете да ги зареждате на лунна светлина, като ги оставите да престоят цялата вечер на светлината на Луната. Дори, ако имате и най-малки съмнения, че даденият камък не обича да бъде излаган на слънчева светлина, по-добре използвайте Луната.